Спектакълът "Аз ли съм или не съм" по стихове на Борис Христов и Валери Петров на Общинската театрална школа "Севдалина Панайотова" в Чепеларе гостува за първи път в Драматичен театър-Пловдив тази вечер. Салонът е пълен и основният фактор е поезията на Борис Христов, защото по-старото поколение четяхме страшно много поезия и когато се появи той, това беше огромна революция, каза в интервю режисьорът  Мариан Бозуков. В спектакъла участват актрисите от Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян Искра Йосифова и Божана Мановска, както и Евгени Паунов, Костадин Беленозов, Константин Терзиев и Митко Терзиев. Сценична среда е дело на Ана Караджова, а музиката на Златко Митерески (Република Северна Македония)

Спектакълът "Аз ли съм или не съм" по стихове на Борис Христов и Валери Петров на Общинската театрална школа "Севдалина Панайотова" в Чепеларе гостува за първи път в Драматичен театър-Пловдив тази вечер. 

Салонът е пълен и основният фактор е поезията на Борис Христов, защото по-старото поколение четяхме страшно много поезия и когато се появи той, това беше огромна революция, каза в интервю режисьорът  Мариан Бозуков. 

Още от рубриката Нова програма на име "Вторник сутрин" на Държавен куклен театър - Бургас кани най-малките зрители на спектакли два пъти месечно, които са предназначени за бебета и деца на възраст до 4 години. Домакин на спектаклите ще е Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", съобщават от културната институция в морския град.  Първото представление е насрочено за 12 март, когат ... Вижте повече

В спектакъла участват актрисите от Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян Искра Йосифова и Божана Мановска, както и Евгени Паунов, Костадин Беленозов, Константин Терзиев и Митко Терзиев. Сценична среда е дело на Ана Караджова, а музиката на Златко Митерески (Република Северна Македония).

„Валери Петров е нежен, лиричен, но когато трябва да бъде краен и да ти „счупи зъбите“, прави стихотворение като „Хвърчащите хора“ и то казва всичко – за дефицитите в живота ни, цялата пошлост, която подменя истинския живот. Не знам по-голям майстор на образа от Борис Христов в българската поезия. Той казва неща, които ти дори не можеш да проумееш защо ги е написал по този начин, казва думи, които могат да те въздигнат и смачкат едновременно и толкова е бърза смяната, че просто не знаеш...“, каза Бозуков. 

По думите му няма как двама големи автори да не се допълват. Когато имаш толкова голяма поезия, отговорността е огромна, но когато се довериш, става нещо, което те докосва, разказа той. 

Първоначалната идея на Бозуков като ръководител на театралната школа е да подготви мултижанров спектакъл, в който да има няколко поетични, драматургични и есеистични текста. 

„Когато започнахме да работим „Самотният човек“ като поетичен текст на Борис Христов, реших цялото представлението да е по стихове. Прочетох стихосбирката „Крилете на вестителя“ и подбрах някои от стиховете“, каза режисьорът. 

"Екипът се запали по тези стихове. Почти всички откриваха Борис Христов като поет и това толкова много ги респектира и вдъхнови. Те толкова бързо влязоха в темата и жанра, че бях невероятно удивен. Имат едни особени „душинки“, както се казва на родопски“, допълни Бозуков.

По думите му това прави спектакъла силен и компактен. Той е като скулптурата на Микеланджело, който я хвърля от върха на планината и когато тя падне долу, всичко излишно се е счупило от нея и това е съвършеният образ, освободен от всичко излишно. 

Една част от подготвителните репетиции за спектакъла включват свободни дискусии. В тези разговори разбирах къде ги стяга чепика, с кое не са съгласни, къде им е дефицита, каза режисьорът. В една от дискусиите едно от момчетата съвсем искрено казва „аз понякога, когато общувам с непознат човек, не знам аз ли съм или не съм“. Разсъжденията му променят заглавието на постановката от „Самотният човек“ на „Аз ли съм, или не съм“. 

„Това заглавие се изписва без въпросителна, това не е въпрос, това са везните на кантара. Не се бях замислял, че всъщност, когато двама непознати хора разговарят за първи път, винаги има една мъничка доза преднамереност, нещо като „сега нека да се харесам, да съм по-интересен или по-тъжен“. Може да е съвсем малко, но преставаш да си вече ти“, каза Бозуков. 

Музиката е на композитора Златко Митренски, който е завършил актьорско майсторство в България. Той я пише дистанционно, от Скопие, но успява да улови всички детайли на представлението, сякаш е присъствал на репетициите. Сценичната среда включва дълга маса и паяжина пред нея. Тази паяжина са нишките на всички човешки съдби на тези, които са на земята и в отвъдното, на тези, които харесват и мразят, които обичат и плачат, които се смеят като деца, посочи Бозуков.  

Премиерата на представлението бе през миналата година в Чепеларе, след което е гостувало в Смолян и Раковски, където на фестивала "Магията на живата сцена" печели четирите най-големи награди, включително и голямата награда на журито. Тя е участие в мартенския театрален маратон в Пазарджик, където може да бъде видяно на 20 март. Следват гостувания в Ивайловград, Бургас, Хисаря. Все още не е уточнена дата за София. 

Вторият модул, по който ще работят в школата, ще е по-пластичен, ритмичен и движенчески, анонсира Бозуков. Представлението ще бъде отново по поезията на Борис Христов. Винаги подходът е това, което изрича актьорът на сцената, да е част от неговата душа, допълни ръководителят на театралната школа "Севдалина Панайотова".